Използване на Google Tag Manager в съответствие с GDPR

Google Tag Manager (googletagmanager.com) не зарежда сам инструменти за проследяване, а ги управлява. Истинската тема за защита на данните са таговете, които той излъчва.

Най-честата грешка с Tag Manager е предположението, че блокиран инструмент за съгласие в контейнера е достатъчен. Докато сниппетът на контейнера е в <head>, при зареждане на страницата се установява връзка към googletagmanager.com и IP адресът се предава на Google — преди да се задейства какъвто и да е таг. За самия контейнер това може да се избегне само като се зареди след съгласие или се доставя сървърно.

Google Consent Mode v2 е практически задължителен от март 2024 за рекламни функции в ЕИП, ако конверсионни данни трябва да текат към Google Ads. Но той не заменя инструмент за съгласие: Consent Mode само настройва поведението на Google таговете спрямо статуса на съгласие — самият статус трябва да се улови от банер, който отговаря на изискванията за съгласие.

При сървърно етикетиране изпълнението на таговете се мести на собствена крайна точка (често поддомейн). Това подобрява времето за зареждане и контрола върху данните, но не измества задължението за съгласие: сървърно задействани тагове, които достъпват клиентски зададени идентификатори, също изискват предварително съгласие.

Това риск ли е?

Ако Tag Manager зарежда тагове, изискващи съгласие (Analytics, Ads, пиксел) преди отказа или въпреки него, за тях липсва правно основание съгласно § 25, ал. 1 TDDDG. Самото извикване на контейнера вече предава IP на Google (САЩ).

Какво можете да направите

• Използвайте Consent Mode или условие за задействане, така че таговете да се задействат едва след съгласие.
• Присвоете на всеки таг в контейнера категория и го проверявайте спрямо състоянието на съгласието.
• Обмислете етикетиране от страна на сървъра, но последователно поемете логиката на съгласието.
• След настройката проверете в раздел „Мрежа“ какво се зарежда преди първото кликване.

Често задавани въпроси

Изисква ли самият Google Tag Manager съгласие?

Извикването на контейнера не зарежда тракери, но предава IP адреса на Google (САЩ) при зареждане на страницата. Строго погледнато вече това е достъп без техническа необходимост — консервативно контейнерът затова се зарежда едва след съгласие.

Достатъчен ли е Consent Mode v2 вместо банер за бисквитки?

Не. Consent Mode само контролира как Google таговете реагират на статуса на съгласие. Статусът трябва да се улови от отделен инструмент за съгласие, който предлага реален избор между приемане и отказ.

Как да гарантирам, че таговете се задействат едва след съгласие?

Дай на всеки таг в контейнера изключение на тригер или условие за съгласие, което проверява статуса на съгласие на съответната категория. После провери в режим на преглед и раздела „Мрежа“ какво се зарежда преди първия клик.

Помага ли сървърното етикетиране за съгласието?

Подобрява производителността и контрола върху данните, но не заменя съгласието. Сървърните тагове, които обработват лични данни, изискват същото правно основание като клиентските.

Как помага consentglass

Безплатната проверка анализира предоставения HTML и показва кои услуги са вградени, разпозната ли е лентата за бисквитки и налични ли са връзките към поверителност и данни за контакт — с класификация към всяка констатация. Не замества правна консултация.