Заместване на Google Maps: съобразени с поверителността картографски алтернативи

Вградена карта Google Maps може да изпраща данни към Google още при зареждането. Необходимостта от предварително съгласие зависи и от конкретния достъп до устройството и неговата необходимост. Правното основание по GDPR и евентуалният международен трансфер се оценяват отделно.

Ядрото на проблема е, че всяко стандартно вграждане на Google Maps — независимо дали чрез iframe, JavaScript API или кода „вгради карта“ — при зареждане на страницата изгражда връзка към сървъри на Google. При това се предават IP адресът и характеристиките на браузъра, а в зависимост от вграждането могат да се поставят бисквитки или записи в LocalStorage. За повечето уебсайтове интерактивна карта не е „безусловно необходима“ по смисъла на TDDDG, така че би било нужно предварително съгласие.

Най-простото решение често е интерактивността да отпадне изцяло. Който иска само да покаже местоположение, минава със статично изображение (екранна снимка на картата, съхранена локално) и линк „Отвори в Google Maps“ или „Планирай маршрут“. Линкът предава данни едва при кликване — и то към сервиз, който потребителят активно извиква. Локално съхранено изображение на карта избягва външното зареждане. Все пак трябва да се проверят правата за ползване, посочването на източник и достъпното описание; решението не е автоматично законосъобразно.

Който се нуждае от истинска интерактивност, намира в базираните на OpenStreetMap решения пестелива алтернатива. Библиотеки като Leaflet или MapLibre GL рендират картата в браузъра; картографските плочки идват от tile сървър. Решаващ е изборът на този сървър: има доставчици със сървъри в ЕС и без проследяване. Самостоятелно хостнат tile сървър е най-щадящата поверителността, но и най-трудоемката опция. Във всеки случай в раздела „Мрежа“ трябва да се провери накъде реално отиват заявките за плочки.

Това риск ли е?

И „ограниченото“ вграждане на Google Maps чрез Embed API зарежда ресурси от google.com при отваряне на страницата. Който иска да показва карти без съгласие, трябва да премине или към решение с два клика, статично картографско изображение, или към пестелив картографски сервиз с хостинг в ЕС.

Какво можете да направите

• За чисто показване на адрес: самостоятелно създадено статично картографско изображение плюс текстов линк „Планирай маршрут“ (отваря картографското приложение на потребителя).
• За интерактивни карти без трансфер към САЩ: OpenStreetMap чрез пестелив доставчик (напр. MapLibre GL с tile сървър в ЕС, uMap или самостоятелно хостнат Leaflet setup).
• Ако Google Maps трябва да остане: вграждане с два клика — до кликването само локална визуализация, едва след това се зарежда истинската карта.
• Избраният картографски сервиз да се посочи в декларацията за поверителност (доставчик, цел, правно основание, при необходимост трансфер към трета държава).

Често задавани въпроси

Съобразена ли е с GDPR „картата в защитен режим“ на Google?

Вградена карта Google Maps може да изпраща данни към Google още при зареждането. Необходимостта от предварително съгласие зависи и от конкретния достъп до устройството и неговата необходимост. Правното основание по GDPR и евентуалният международен трансфер се оценяват отделно.

Достатъчно ли е статично картографско изображение?

Локално съхранено изображение на карта избягва външното зареждане. Все пак трябва да се проверят правата за ползване, посочването на източник и достъпното описание; решението не е автоматично законосъобразно.

Предава ли OpenStreetMap данни в САЩ?

Това зависи от tile сървъра. Официалните OSM tile сървъри се намират в Европа; комерсиалните OSM доставчици и CDN-и може да са другаде. Преди използване конкретният хост на плочките трябва да се провери в раздела „Мрежа“.

Трябва ли все пак да впиша OSM карта в декларацията за поверителност?

Да. Дори ако не се извършва трансфер към трета държава, при зареждане на плочките се предават IP адреси на оператора на tile сървъра. Доставчик, цел и правно основание са част от декларацията.

Как помага consentglass

Безплатната проверка анализира предоставения HTML и показва кои услуги са вградени, разпозната ли е лентата за бисквитки и налични ли са връзките към поверителност и данни за контакт — с класификация към всяка констатация. Не замества правна консултация.