Самият WordPress не е проблематичен — темите за защита на данните идват почти винаги чрез теми, плъгини и вградено съдържание.
На практика повечето проблеми с поверителността в WordPress са в три източника: темата, която често зарежда Google Fonts или комплекти икони от външни CDN; маркетингови и аналитични плъгини, които записват проследяващия си код директно в <head> без да запитват статус на съгласие; и блоковият редактор, който веднага разрешава вгражданията на YouTube, Maps и Twitter при зареждане на страницата. Всеки от тези източници може да се обезвреди поотделно.
Само плъгин за съгласие не е достатъчен, ако реално не блокира скриптовете. Много банер плъгини само показват съобщението, докато проследяващите плъгини се зареждат паралелно. Работят решения, които задържат познатите тракери чрез блокатор на скриптове или се намесват дълбоко в съответните плъгини (напр. чрез техните consent API).
Основните функции на WordPress сами по себе си са безобидни, с едно изключение: emoji скриптовете по подразбиране зареждат s.w.org и могат — според конфигурацията — да предизвикат външна връзка. Граватарите в областта за коментари освен това предават хеш на имейл адреса към automattic.com. И двете могат да се изключат с няколко реда в functions.php или малък плъгин.
Чести източници: теми, които зареждат Google Fonts от Google; плъгини за анализ или маркетинг без логика за съгласие; вградени YouTube/Maps блокове; емоджита и Gravatar-и от външни сървъри. За всеки ненужен достъп важи § 25, ал. 1 TDDDG.
Безплатната проверка анализира предоставения HTML и показва кои услуги са вградени, разпозната ли е лентата за бисквитки и налични ли са връзките към поверителност и данни за контакт — с класификация към всяка констатация. Не замества правна консултация.
Този текст е обща информация според най-доброто ни знание, а не правна консултация. За конкретния случай се обърнете към адвокатска кантора, специализирана в ИТ право.